ПОРТРЕТ НА ЕДНО СЕЛО – РЕКИТЕ НА ДЕТСТВОТО
Съботковци, с къщата на моя прадядо Дончо. Кметовци, Боженци, Горна Липница, Казачево, Бързица, Старо Стефаново, Марян, Овощник, Жеравна……
Рисувам портрета на това село с хиляди лица, а то рисува в мен пътища и спомени. Прави го с дъх на сено, светулки и огромни звезди.
ПОРТРЕТЪТ НА ЕДНО СЕЛО е метафора на човешките пътища и нашата жажда да оставим малка следа, драскулка с небесно мляко в нечия душа. Да оставим и сребърни думи в РЕКИТЕ НА ДЕТСТВОТО. Реки, от които пегасите пият поезия и текат нагоре, нагоре в небето.
….Може би, защото първият ми ярък спомен е селския двор и една пътека, цялата в слънчеви зайчета….
…Или защото сънувам цветни сънища
…Или, от горещите, дъхави лета в едно габровско село, което още не знае, че е събирателен образ и метафора
…И река със сенчести вирове, в които проблясват сребърни мрени и ще се превърне в РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО
…Или от жълтите дюли, които светят нощем върху сините бабини цветарници
…Или от гората със безбройните живи божии създания
…Или от откраднатата първа целувка под огромните звезди на Съботковци
…Или от художественото училище в Трявна и особения мирис на старо дърво и свещи от пчелен восък
…Или от звездопадите и босите къпинови спомени
…Или от българската филология в Софийския Университет и усещането, че думите ме правят докрай цялостен
…През дългата Одисея в световете на православната иконопис, продължила повече от четвърт ве….През завръщането в родната Итака на живописта, на експериментите, на многото изложби и съмнения
…До създаването на галерия за съвременно изкуство АТЕЛИЕТО в Казанлък
…През създаването на истинско семейство, с което се обичаме, мечтаем и работим заедно всеки божи ден
…С работата, с децата на АРТ ЛИНИЯ. Нашите деца
…До завръщането към ДУМИТЕ и ИСТИНСКИТЕ ИМЕНА, които често идват посред нощ, сякаш от други измерения
…И в крайна сметка – докосване до щастието на истинската свобода, чийто дар всеки артист носи винаги в себе си….
Росен Дончев
Жълтата котка заспива омиротворено върху недовършената икона на Мария. Едната и лапичка е в съня, а другата – в паничката с яйчна темпера. Като се събуди, със сугурност ще остави цветни следи по цялото небе и тогава то ще заприлича на небесна катедрала, каквато всъщност си е. Всичко е някак обикновено, случва се и разбираме, че Господ е наблизо… Точно тогава и Поезията, от философско явление и космическо семе, се превръща в жълта котка, заспала кротко върху недовършената икона на Майка Мария….
