Сред културни разцвети и пост-пандемични сценарии, ние творците опитваме да черпим вдъхновение и да реализираме проекти. Въпреки, изменилите се ценности след изпитанията, изкуството и различните му форми все още са, и се надявам да останат бягство от реалността или подпомагащи социалното ни развитие…
Намирам за изключително мотивиращо да съм свидетел на този преход и борба и да изразя това, което се намира вътре в мен. В повечето случаи, то е тотален хаос, обърква както мен, така и аудиторията му. В случай, че този хаос остане, започвам да гледам на него като въпрос или предпоставка за нова възможност, която да не бъде чак толкова хаотична, а малко по структурирана. За мен, хаосът е чисто нещо. Затова и въпросите, които задавам са чисти, лишени от предразсъдъци.
Опитвам да базирам усетът си в чиста форма, която формира различни визуални тези. Но хубавото на “визуалното есе” е, че винаги може да разширим неговите параметри. Тоест- да променим КОНТЕКСТА…
Хаосът търси своята друга същност- Космоса. Всеки ден се убеждавам във тяхната вездесъща свързаност, която се превръща в парадигма, сиреч КОНТЕКСТ. Избирайки от коя страна да застанем или проявявайки малко съмнение, винаги търсим начин да се озовем посредата, за да балансираме пейзажа…
Разхождайки се по парижките улици, които първоначално дават облика на скъп град изпълнен със скъпи хора, съзирам и мизерията която в повечето случаи стои на няколко пресечки от мястото със скъпите хора и лъскавите автомобили. Прекрасно! Парадокс и то истински! Заети сме да оправяме и оправдаваме проблемите си, а създаваме нови, забравяйки старите. Гледаме театър, но сцената е празна или обратното- сцената е пълна с колоритни и талантливи актьори, но публиката я няма. Лувърът, обаче, е винаги пълен в този КОНТЕКСТ…
Различните случвания, дават различни интерпретации. През 2023 година в 21 век, мисля, че сме достатъчно объркани, но пък все така всеотдайни да правим изложби, пърформанси и случвания. И то в различни КОНТЕКСТИ!
Водещите теми, които ми се иска да докосна с този проект, са базирани на нашата връзка между физически и дигитални пространства. За всеки артист е от особена важност да има силно присъствие и в двете. От друга страна, ще се опитам да тласна погледите ви в екраните, точно, за да ви покажа нещата, които виждате, но подминавате. Да, разбира се, че трябва да спрете и да снимате кошчето за боклук в центъра на Париж, в което има празна и скъсана кутия от обувки “Balenciaga”. Вдъхновяващо е. Или на фона на красивата катедрала “Санта Мария дел Фиоре”, снимайте кичозната мазилка на мароканския магазин, в който можете да намерите всичко от сувенири до прах за пране. Не търсете красивото по стереотипа за красота. Разнобразете като погледнете към “грозното”. Хвърлете в тефтерчето няколко реда и продължете да се наслаждавате на Флоренция с любимата ви жена.
На фона на тези примери къде е вдъхновението, ще обърна внимание и на това, което говори без да са нужни думи. Аз го наричам “визуален език”. Едно 5 годишно дете разбира без думи контекста на “Том и Джери” , защото създателите са намерили точния “визуалния език”.
И точно това е магията, която открих след многобройни часове изучавайки дизайнери и техните подходи, пробите и грешките в любимия ми Photoshop и хората, които правят живота ми цветен като градината на баба и дядо лятно време…
Тази изложба има за цел да покаже един поглед върху съвременните ни навици. Цялостната концепия вплита в себе си мода, визуално и графично изкуство и фотография, благодарение на които представени като едно цяло, събитието се превръща и в пърформанс. Разказаните истории върху старите екрани, счупените камери по земята, графичните изображения, които показват света наопъки. Нека си задаваме повече въпроси, на които да отговорим не с разума, а с интуицията си…
“Облицоваме” различните контексти. Превърщаме ги в живописни стенописи. Излизаме да пием кафе и поради дадено събитие се връщаме в пъти по мотивирани от това да стоим в сивия и празен аудиториум на университета. Понякога, виждаме грозното, като лукс. Създаваме фалшиви приятелства, докато иснтинските такива ни гледат от ъгъла, пиейки бира. Всичко това е достатъчно истинско и затова бива така инспириращо, поне за мен….
